Офисът – исторически факти

Предците ни биха били учудени на начина и условията на работа днес. По-големият комфорт на съвременния офис, удобните мебели, ергономичните офис кресла, кожените дивани и дори растенията в модерните бизнес сгради правят средата предразполагаща и креативна, конкурентна и отговаряща на условията на забързания свят. Но как е изглеждал офисът преди появата на дизайна и ергономията? Сега ще Ви предложим пътуване назад във времето, с което да проследим еволюцията на офис пространството.

Нашето изследване започва от манастирите като първите „офиси“ – скрипториуми, където монаси извършвали интелектуален труд – пишели книги и запазвали спомени за важни исторически събития. Седенето се считало за привилегия, затова те работели прави, в пълна концентрация и изолация. С напредването на предприемачеството, технологиите, икономиката, проучванията, образованието и цялостното усъвършенстване на условията на живот, хора от различни сфери като артисти, инженери, проектанти и други, започнали да използват маси/бюра и столове, на които да седят, и съответно по-комфортно да вършат своята работа.

Централизирането на държавата между 17-ти и 18-ти век изисквало повече административна организация, която довела до работа в по-суфистицирана офис среда. Пример за това е построяването на Uffizi Alazzo от фамилия Медичи, завършена през 1581. Магистратите от съда във Флоренция имали нужда офисите им да бъдат в същата сграда, в която се помещават и архивите.

Първите търговски офиси се появяват в големите индустриални градове на Съединените американски щати към края на 19-ти век. Благодарение на техническите иновации като телефона, телеграфа и железопътния транспорт, администрацията на много предприятия може да се обособи на различна локация от тази на производствената база. По това време все още малка част от населението е била заета в административната сфера.

Основата на бюрокрацията е поставена с идеите и появата на тейлъризма, търговските офиси, застрахователните компании и правителствените агенции. Работното пространство на тези организации следва строго определен ред, функционалност, рационалност и работните места са подредени в една линия.

Целта на архитектите през 19 век е била да извадят по-големи ползи и парични облаги от административните сгради, поради което проектират и построяват първите високи многоетажни сгради в Чикаго, които да събират многочислена администрация на сравнително малко пространство. Larkin Administration е най–известната сграда, проектирана от Франклин Лойд Райт през 1904 година, и построена с капацитет 1800 души. Като една от първите сгради специално построена да помещава офиса на определена организация, Larkin Administration има много иновации, включително климатична система, мебели и стени, абсорбиращи шума.   

През 1939 Франклин Лойд Райт проектира емблематичната за времето си сградата Johnson Wax, чийто дизайн оказва положително влияние върху чиновниците, помещаващи се в нея, и увеличава тяхната продуктивност. Aрхитектурата на сградата обаче подчертава йерархичността и патернализма на мениджърските практики, формирани по това време.

През 50-те години на миналия век настъпва ерата на дизайна. Архитекти и дизайнери обръщат внимание на интериора на офис сградите и ги възприемат като „фабрика за продуктивност“. До тогава работата на бюро се е считала за „мързелива“.  От друга страна, да седиш на офис кресло се е считало за привилегия на хората с висок статус. Поради този факт, дълги години мениджърите и чиновниците, както и мъжете и жените, седяли на различен тип столове.

Едва през 70те години се появява интерес към ергономията, която привлича вниманието на дизайнерите и те започват да я прилагат. Проектирането на офис мебели добива нови измерения. Съвременният дизайн на мебели става доста по сложен и „научен“ процес, когато медицината и психологията са включени в този процес.

Голямата промяна в работната среда през 60-те години на 20-ти век се дължи на бума на заетостта в сфери като „икономика на услугите“, както и с развитието на компютрите. Строгата йерархия в офисите се променя и средата на работа става доста по-мотивираща за чиновниците. Заслуга за това има така нареченият Action Office, чийто „баща“ е Робърт Пропст. Той е нает от производителите на мебели Харман Милер, за да преобрази традиционното тогава офис пространство. Робърт Пропст критикува напълно отворения офис (Burolandschaft), наричайки го пустош, която „подрива виталността, блокира таланта, възпрепятства постиженията”.

Първоначално офисът с отделни кабини е възприеман като вид освобождаване и предоставяне на автономия на служителите. Кабините са проектирани основно с цел осигуряване на уединение и лично пространство, като в същото време допринасят за сравнително по-лесна комуникация.

Този тип офис всъщност има изненадващо идеалистичен произход.

Идеята на Пропст за офис кабини тип кубикъл е направо утопична – първоначално проектирани да дават свобода на движението, кабините се оказват днес символ на отегчителна работа и досада. 93% от американците, работещи в офис тип кабина, не харесват условията на работа.

За да стигне до идеята за Action Office, Пропст прави доста пручвания в сферата на антропологията, психологията и ергономията. Той се е допитвал до научни трудове и е изучавал математически модели, интересувал се е от биология и поведенческа психология. Като цяло, Пропст е поддръжник на теорията, че да работиш прав е доста продуктивно, тъй като човек е по-буден и жизнен. Винаги е казвал, че не той е създателят на кубикъла, а че кабинковият офис е метаморфоза и една пречупена идея за Action Office през погледа на пазара и средата, в която се е зародила първоначалната идея.

През 1968 се появява първият Action Office на Пропст, който толкова се харесва от бизнес средите, че всички започват да го копират. Тогава, някъде в превода, се губи идеята за свобода на движението, комуникативност и действие.

Напълно отвореното офис пространство е дело на братята Волфганг и Еберхард Шнеле. Отново, първоначалната идея била доста по-различна от днешната реалност, а именно да насърчи задружност и „човешка“ работна среда. Отвореното офис пространство с всичките си преимущества има и много сериозни недостатъци, а именно уеднаквяването и обезличаването на служителите.

Основната цел на повечето компании е да търсят начини да увеличат и поддържат висока продуктивност, която от своя страна да води до големи печалби. В този аспект офис пространството трабва да се придържа към тази основна цел. Продуктивността обаче е нещо доста трудно за измерване. Но това, което е установено през годините на еволюция на офис пространството, е че още по-трудно се работи с голяма продуктивност в една отворена шумна офис среда.

Идеалното работно място е това, на което човек има контрол над своята дейност. В този ред на мисли личното офис пространство – собствен кабинет и бюро – осигуряват незаменим комфорт на служителя – подпомагат неговата/нейната креативност и концентрация и допринасят за по-добри резултати на личностно и професионално ниво.